Пътят на коприната

October 18, 2016

Мъжът постави в шепата ми овална бяла топчица. Тя бе толкова лека, че аз едва я усещах. Завъртях я в ръката си и светлината от вратата освети бялата материя. Тя изглежда толкова крехка и въпреки това нейната сила е била голяма. Кой да знае, че пашкулът на гъсеница може да промени света?

Легендата разказва, че за първи път сияйната прежда на копринената буба е открита в Китай (около 2700 г. пр. н.е.) от Лей-Дзъ, съпругата на императора. Тя била в градината си, пиела чай под сянката на черница и изведнъж едно пашкулче паднало в нейната чаша. Тя бръкнала в чашата си и започнала да вади това, което било попаднало там. За своя изненада, тя издърпала конче, което било изключително издръжливо и меко. Тя веднага се захванала да тече преждата на своя тъкачен стан. Разбирайки, че е открила нещо ново и скъпоценно, тя веднага заповядала да бъдат засадени още черници, от които да се хранят копринените буби. Жената на императора била наричана „Богинята на коприната“. Тайната за коприната била пазена в продължение на 3000 години, а наказанието за разкриване на тайната било смърт.silk

Коприната е била използвана за престижни знамена и облекло. Всички благородници били погребвани в копринено облекло, и дори вещите им били обвивани в копринена материя. Коприната била сила, която превърнала Китай в монопол. Търговията с коприна била наистина доходоносна, защото с нея можело да се купят: нефрити, оръжия и дори роби. Например: 6 метра коприна са били достатъчни за купуването на хубав кон.

По-късно, когато тайната на коприната била разпространена из света, велики крале започнали да се състезават в производството на коприна. Крал Джеймс I заповядал всички градини около дворецът му да бъдат засадени с черници – по този начин, той си осигурил по-добра продукция на коприна от тази на Франция и Италия.

Днес, в Йодгорлик, Узбекистан е последната традиционна копринена фабрика в Централна Азия. Копринените буби се угояват изцяло от черничеви листа, но изобщо нямат достъп до дърветата. Жените, които работят там, използват същите методи за добиване и обработване на коприната, които Лей-Дзъ е използвала. За добиването на един килограм коприна са нужни 50000 пашкула. Вярно е, че живота на бубите е кратък, но пък, за повече от 2000 години те са властвали над търговските пазари.