Някога, много отдавна, в тясно италианско заливче на северния бряг на Салернския залив имало селище, до което можело да се стигне само по планинска пътечка или по вода през тясната ивица между скалите. От селцето се виждало цялото море, но за корабите самото то било съвсем невидимо. Не се забелязвали дори пътеката и заливчето.
Оттук дошло и името Фуроре – несъществуващото село. По някое време обаче названието спряло да се харесва на местните старейшини и те издали заповед всички къщи да се боядисват в ярки цветове. Тази традиция се пази и до днес – всяка година през септември местните канят цяла група художници и бояджии, които да подновят фасадите.
Но основната атракция на селото си остава заливът, който местните наричат Фиорде, по аналогия със скандинавските фиорди. Има дори миниатюрна плажна ивица, закътана между отвесните скали. Е, разбира се, тя бива огрявана от слънцето едва за час на ден.
Къщите във Фуроре са строени една над друга по скалите и са изключително живописни. В повечето от тях се предлагат квартири за летовници.
Над самия вход на залива, на височина 30 метра, е построен красив едноарков мост, по който минава днешна магистрала. Тук се провежда етап от Световното първенство по гмуркане от големи височини.